Един окаян мъж седи на земята, покрит с болезнени циреи от главата до петите. Представи си го — сам, със сведена глава, отпуснати рамене, без сили дори да замахне с ръка да пропъди кръжащите наоколо мухи. Седнал насред пепелта в знак на жалеене, той само почесва разранената си кожа с парче от глинен съд. Изгубил е толкова много! Приятелите, съседите и роднините му са го изоставили. Всички, дори децата, му се присмиват. Той си мисли, че неговият Бог Йехова също е срещу него, но дълбоко греши. (Йов 2:8; 19:18, 22)

Това бил Йов. Бог казал за този мъж: „На земята няма друг като него.“ (Йов 1:8) Векове по–късно Йехова все още го смятал за един от най–праведните хора, живели някога. (Езекиил 14:14, 20)

Преживяваш ли трудности? Разказът за Йов може много да те утеши, както и да ти помогне да разбираш по–добре едно качество, от което се нуждае всеки верен Божи служител — неопетнеността. Хората показват, че са неопетнени, като са напълно предани на Бога дори в лицето на изпитания. Нека видим какво можем да научим от Йов.

Изглежда, известно време след смъртта на Йов верният Моисей записал разказа за неговия живот. Под Божие вдъхновение той ни разкрил не само случилото се с Йов, но и някои събития, разиграли се в небето.

В началото на повествованието научаваме, че Йов имал щастлив и удовлетворяващ живот. Той бил прочут, преуспяващ и уважаван мъж в земята Уз (вероятно в северна Арабия). Йов бил щедър към нуждаещите се и закрилял беззащитните. С жена му били благословени с десет деца. Но преди всичко Йов бил духовен човек. Той се стараел да е угоден на Йехова по примера на далечните си роднини Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Подобно на тези патриарси Йов играел ролята на свещеник в семейството, като редовно принасял жертви за децата си. (Йов 1:1–5; 31:16–22)

Разказът обаче неочаквано ни пренася в небето. Научаваме неща, които Йов няма как да знае. Верните ангели на Йехова се събират пред него и идва разбунтувалият се ангел Сатана. Йехова знае, че той презира праведния Йов, затова му обръща внимание на неговата забележителна неопетненост. Сатана дръзко отговаря: „Нима Йов се бои от Бога без причина? Нима не си оградил отвсякъде и него, и къщата му, и всичко, което има?“ Сатана мрази лоялните хора. Със своята неизменна преданост към Йехова Бог те разкриват какъв безсърдечен предател е той. Затова този бунтовник твърди, че Йов служи на Бога единствено от егоистични подбуди и ако загуби всичко, ще прокълне Йехова в лицето. (Йов 1:6–11)

Йов не знаел, но Йехова му предоставил голяма възможност — да опровергае Сатана. Той позволил на Дявола да отнеме на Йов всичко, без обаче да посяга на самия Йов. Нетърпелив, Сатана задействал жесток план. В рамките само на един ден стоварил върху верния мъж няколко нещастия. Йов загубил стадата си — първо говедата и магариците, после овцете и накрая камилите. И по–лошото е, че загинали служителите, които се грижели за тях. За единия от случаите на Йов било съобщено, че е паднал „огън от Бога“, може би светкавица. Преди той да успее да осъзнае загубата и застигналата го бедност, получил най–тежкия удар. Докато десетте му деца били събрани в дома на най–големия син, връхлетяла буря, която разрушила къщата и ги погубила! (Йов 1:12–19)

Трудно е и може би невъзможно да си представим как се чувствал Йов. Той раздрал дрехите си, отрязал косата си и се свлякъл на земята. Йов си казал, че Бог е дал и Бог е взел. Да, Сатана хитро се постарал да изглежда така, сякаш тези беди са от Йехова. Въпреки това Йов не проклел своя Бог, както Сатана очаквал, а казал: „Нека бъде благословено името на Йехова!“ (Йов 1:20–22)

Сатана се разгневил, но не се отказал. Той отново се явил пред Йехова по време на едно събиране на ангели. Когато Йехова пак похвалил Йов, че държи на неопетнеността си въпреки атаките, Сатана отвърнал: „Кожа за кожа, да, всичко, което има човек, ще го даде за живота си! Но моля те, протегни ръка, посегни на костите и плътта му и виж дали няма да те прокълне в лицето!“ Сатана бил сигурен, че ако Йов се разболее сериозно, ще прокълне Бога. С пълно доверие в служителя си Йехова позволил на Сатана да посегне на здравето, но не и на живота му. (Йов 2:1–6)

Скоро Йов се озовал в положението, описано в началото. Горката му жена! Съсипана от мъка по децата си, сега трябвало да гледа безпомощно и големите страдания на мъжа си. Разстроена, тя извикала: „Още ли продължаваш да държиш на своята неопетненост? Прокълни Бога и умри!“ Йов не можел да познае обичната си жена. Той единствено могъл да ѝ отвърне, че думите ѝ са безразсъдни. Йов отказал да прокълне Бога и не съгрешил с устните си. (Йов 2:7–10)

Знаеш ли, че тази тъжна действителна история засяга всеки от нас лично? Сатана отправил язвителното си обвинение не само срещу Йов, но и срещу хората като цяло. Той казал: „Всичко, което има човек, ще го даде за живота си!“ С други думи, Сатана е на мнение, че неопетнеността е извън способностите ни. Според него не обичаме истински Бога и бързо бихме му обърнали гръб, за да си спасим кожата. Всъщност Сатана смята, че сме същите егоисти като него. Искаш ли да го опровергаеш? Всеки от нас има тази възможност. (Притчи 27:11) Нека сега да видим какво още понесъл Йов.

Трима познати на Йов, които Библията описва като негови приятели, чули за бедите му и дошли да го утешат. Като го видели отдалече, не могли да го познаят. Изтерзан от болка, с почерняла от болестта кожа, Йов бил бледо подобие на предишния човек. Тримата мъже на име Елифаз, Валдад и Софар разиграли голяма драма, като ридаели и хвърляли пръст върху главите си. После седнали на земята при Йов и млъкнали. Цяла седмица, ден и нощ, те не мръднали от мястото си и не обелили и дума. Мълчанието им не бива да се бърка с утеха, защото не задали нито един въпрос на Йов, а разбрали само очевидното, а именно, че той много страда. (Йов 2:11–13; 30:30)

Накрая се наложило Йов сам да подеме разговора. С думи, пропити с болка, той проклел деня, в който се е родил, и разкрил какво особено го терзаело. Йов си мислел, че Бог е причината за бедите му. (Йов 3:1, 2, 23) Макар да не се бил обезверил, той отчаяно се нуждаел от утеха. Но когато приятелите му заговорили, Йов бързо разбрал, че е по–добре да мълчат. (Йов 13:5)

Елифаз, който може би бил най–възрастен и доста по–голям от Йов, започнал пръв. После се включили и другите двама. Общо взето може да се каже, че те сляпо следвали неговите разсъждения. Част от изказванията им вероятно звучали безобидно, тъй като те повтаряли изтъркани фрази за Бога с капка истина, като например, че той е извисен, наказва злите и възнаграждава добрите. Но още от самото начало в думите им личала коравосърдечност. Елифаз използвал елементарната логика, че ако Бог е добър и наказва лошите хора, а очевидно Йов е наказван, тогава не излиза ли, че Йов е съгрешил по някакъв начин? (Йов 4:1, 7, 8; 5:3–6)

Нищо чудно, че Йов не реагирал добре на тези разсъждения. Той твърдо ги отхвърлил. (Йов 6:25) Но тримата му утешители още повече започнали да настояват, че Йов прикрива някакъв грях; навярно с нещо е заслужил нещастието си. Елифаз обвинил Йов, че е самонадеян, зъл и няма страх от Бога. (Йов 15:4, 7–9, 20–24; 22:6–11) Софар му казал да захвърли злото и да не се наслаждава на греха. (Йов 11:2, 3, 14; 20:5, 12, 13) А Валдад бил особено жесток — намекнал, че синовете му са съгрешили по някакъв начин и така са заслужили смъртта си! (Йов 8:4, 13)

Тези заблудени мъже направили нещо дори по–лошо. Освен неопетнеността на Йов те оспорили и самата неопетненост като понятие! В първата си реч Елифаз описал една зловеща среща с дух. След контакта си с демона той си извадил опасен извод: Бог „не вярва на служителите си и дори в ангелите си намира вина“. По тази логика хората никога не могат да угодят на Бога. По–късно Валдад заявил, че за Бога няма разлика между неопетнеността на Йов и на една ларва. (Йов 4:12–18; 15:15; 22:2, 3; 25:4–6)

Опитвал ли си се да утешиш дълбоко потиснат човек? Не е лесно, нали? Но от заблудените утешители на Йов можем да научим много, най–вече какво да не казваме. В безкрайния си порой от високопарни думи и изопачена логика те нито веднъж не се обърнали към Йов по име. Не помислили и за миг за съкрушеното му сърце и не смятали за необходимо да бъдат мили с него. * Така че, ако твой близък се чувства зле, се опитай да бъдеш сърдечен, грижовен и любезен. Постарай се да укрепиш вярата и смелостта му, като му помогнеш да се довери на Бога и на неговата доброта, милост и справедливост. Именно това щял да направи Йов за приятелите си на тяхно място. (Йов 16:4, 5) Как обаче реагирал той на неспирните им нападки?

Когато този дълъг разговор започнал, горкият Йов вече бил отчаян. Още от началото той признал, че думите му понякога са „лишени от разум“ и говори като „изпаднал в отчаяние“ човек. (Йов 6:3, 26) Не е трудно да разберем защо. Думите му били отражение на голямата болка в сърцето му, а също и на ограничената му гледна точка. Тъй като трагедиите, сполетели семейството му, били толкова внезапни и явно свръхестествени, Йов предположил, че Йехова ги причинява. Имало важни събития, с които той не бил наясно, затова някои от изводите му се основавали на погрешни разсъждения.

Йов обаче бил човек с дълбока и силна вяра. Тя се виждала в повечето от думите му по време на дългия разговор с приятелите му — думи, които са верни, красиви и насърчителни за нас днес. Когато говорил за чудесата на творението, той прославил Бога така, както никой човек не би могъл без Божията помощ. Например Йов казал, че Йехова „държи земята окачена на нищо“, твърдение, изпреварило науката със стотици години. * (Йов 26:7) А когато говорил за надеждата си за бъдещето, той изразил същата увереност, каквато имали други верни мъже. Йов вярвал, че ако умре, Бог ще си спомни за него, ще копнее за него и един ден ще го възкреси. (Йов 14:13–15; Евреи 11:17–19, 35)

Какво да кажем за въпроса за неопетнеността? Елифаз и приятелите му настоявали, че Бог е безразличен към неопетнеността на хората. Възприел ли Йов това долно схващане? В никакъв случай! Той твърдо смятал, че предаността ни е важна за Йехова, и с увереност казал: „Бог ще научи за моята неопетненост.“ (Йов 31:6) Освен това Йов осъзнал, че лъжливите разсъждения на т.нар. му утешители всъщност били насочени срещу неговата неопетненост. Те подбудили най–дългата му реч, която в крайна сметка затворила устите на тримата мъже.

Йов разбрал, че неопетнеността се проявява в ежедневието, затова защитил начина си на живот и действията си. Например той бягал от всякакво идолопоклонство, отнасял се към другите милостиво и уважително, пазел се морално чист, почитайки брака си, и преди всичко бил лоялен на единствения истински Бог Йехова. Ето защо Йов от все сърце могъл да каже: „Докато дишам, няма да отстъпя от своята неопетненост!“ (Йов 27:5; 31:1, 2, 9–11, 16–18, 26–28)

Дали и за тебе неопетнеността е толкова важна, колкото била за Йов? На думи е лесно да сме неопетнени, но Йов разбрал, че е нужно много повече. Ще покажем пълната си преданост към Бога, като сме му послушни и постъпваме правилно в неговите очи всеки ден, дори при трудности. Така ще радваме Йехова и ще ядосваме врага му Сатана точно както направил Йов в миналото. Няма по–добър начин да подражаваме на неговата вяра!

Разказът за Йов обаче не свършва дотук. Той толкова се съсредоточил да доказва праведността си, че преценката му се замъглила и забравил да се застъпи за своя Бог. Йов се нуждаел от поправяне и духовна помощ. Освен това все още изпитвал силна болка и скръб и имал отчайваща нужда от истинска утеха. Какво щял да направи Йехова за този неопетнен мъж със силна вяра? Ще разберем отговора в друга статия от тази поредица.