Лука 23:1-56
23 Тогава всички те станаха и го заведоха при Пилат.+
2 И започнаха да го обвиняват,+ като казваха: „Установихме, че този човек покварява+ народа ни, забранява плащането на данъци+ на императора и казва за себе си, че е Христос, царят.“+
3 А Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“ Той му отговори: „Ти сам казваш това.“+
4 Тогава Пилат се обърна към главните свещеници и множеството: „Не намирам никаква вина в този човек.“+
5 Но те настояваха: „Той подстрекава народа, като поучава из цяла Юдея, започвайки от Галилея чак дотук.“
6 Щом чу това, Пилат попита дали този човек не е галилеец
7 и като се увери, че е от областта под разпореждането на Ирод*,+ го изпрати при Ирод, който в тези дни също беше в Йерусалим.
8 Когато видя Исус, Ирод много се зарадва, защото от дълго време искаше да го види,+ тъй като беше чувал+ за него и се надяваше да види някакво чудо, извършено от него.
9 И го разпитваше надълго и нашироко, но той не му отговаряше.+
10 А главните свещеници и книжниците постоянно ставаха и яростно го обвиняваха.+
11 Тогава Ирод, заедно със своите войници, го унижи+ и му се подигра,+ като го облече с великолепна дреха, и го изпрати обратно при Пилат.
12 И в същия ден Ирод и Пилат+ се сприятелиха, понеже преди това между тях имаше продължителна вражда.
13 Тогава Пилат извика главните свещеници, водачите и народа
14 и им каза: „Доведохте този човек при мене, защото бил подстрекавал народа към бунт, и ето, аз го разпитах пред вас, но не намерих в него никакво основание+ за обвиненията, които повдигате срещу него.
15 Дори и Ирод не намери такова, защото го изпрати обратно при нас, и ето, той не е извършил нищо, заслужаващо смърт.+
16 Затова ще го накажа+ и ще го пусна.“
17 ——*
18 Но цялото множество завика: „Смърт за този!+ Пусни ни Варава!“+
19 (А този човек беше хвърлен в затвора за някакви размирици, станали в града, и за убийство.)
20 Пилат се обърна към тях още веднъж, защото искаше да освободи Исус.+
21 Те обаче викаха: „Прикови го на стълб! Прикови го на стълб!“+
22 Той им каза за трети път: „Защо? Какво зло е извършил? Не намерих в него нищо, заслужаващо смърт. Затова ще го накажа и ще го пусна.“+
23 Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде прикован на стълб, и техните гласове надделяха.+
24 Така че Пилат издаде присъда, отговаряща на тяхното искане:+
25 той освободи+ човека, който беше хвърлен в затвора заради размирици и убийство и когото те искаха, а Исус предаде на тяхната воля.+
26 И когато го отвеждаха, хванаха Симон, родом от Киринея, който се връщаше от полето, и сложиха върху него мъченическия стълб*, за да го носи след Исус.+
27 А след него вървяха множество хора, сред които имаше и жени, които се удряха в гърдите от мъка и го оплакваха.
28 Исус се обърна към жените и каза: „Йерусалимски дъщери, не плачете за мене. Плачете за себе си и за децата си,+
29 защото ето, идват дни, когато хората ще казват: ‘Щастливи са безплодните жени и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили!’+
30 Тогава ще започнат да казват на планините ‘Паднете върху нас!’ и на хълмовете ‘Покрийте ни!’.+
31 Защото щом постъпват така, докато дървото е зелено, какво ще стане, когато то изсъхне?“+
32 Заедно с него водеха и двама други мъже, престъпници, които щяха да бъдат убити с него.+
33 И когато стигнаха до мястото, наречено Череп*,+ приковаха него и престъпниците — единият от дясната му страна, а другият от лявата.+
34 [А Исус казваше: „Татко, прости+ им, защото не знаят какво правят.“]* И хвърлиха жребий, за да си поделят дрехата му.+
35 Хората стояха и гледаха.+ А водачите му се подиграваха и казваха: „Другите спаси, нека спаси+ и себе си, ако е Божият помазаник*, избраникът!“+
36 Дори и войниците му се подиграваха,+ като се приближиха и му дадоха кисело вино,+
37 казвайки: „Ако си цар на юдеите, спаси сам себе си.“
38 А над него имаше надпис: „Това е царят на юдеите.“+
39 И един от провесените престъпници започна да го ругае+ с думите: „Щом си Христос, тогава защо не спасиш и себе си, и нас!“
40 В отговор другият го смъмри: „Нима нямаш поне малко страх от Бога, щом и ти си осъден на същото наказание?+
41 И за нас то е справедливо, защото получаваме в пълна степен онова, което сме заслужили с делата си, но този човек не е направил нищо нередно.“+
42 И той каза още: „Исусе, спомни си за мене, когато станеш цар*.“+
43 А той му отвърна: „Казвам ти истината днес,* ще бъдеш с мене+ в рая.“+
44 Беше около шестият час* на деня, но тъмнина обхвана цялата тази земя и продължи до деветия час*,+
45 защото нямаше слънчева светлина. Тогава завесата+ на светилището се раздра по средата.+
46 И Исус извика със силен глас: „Татко, в твоите ръце предавам духа си*.“+ И като каза това, издъхна.+
47 Но когато видя всичко, което се случи, стотникът започна да възхвалява Бога, като каза: „Наистина този човек беше праведен.“+
48 И като видяха какво стана, всички хора, които се бяха насъбрали там заради това зрелище, тръгнаха обратно, като се удряха в гърдите от мъка.
49 А всички, които познаваха Исус, стояха по–надалече.+ И жените, които го бяха следвали от Галилея, стояха там и гледаха.+
50 И ето, имаше един мъж на име Йосиф, член на Съвета*, добър и праведен човек,+
51 който не беше показал съгласие с техните замисли и действия.+ Той беше от юдейския град Ариматея и очакваше царството на Бога.+
52 Този човек отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.+
53 И го свали,+ уви го във фино ленено платно и го положи в гробница,+ която беше изсечена в скалата и в която още не бяха полагали никого.+
54 Беше денят на приготовлението*+ и скоро щеше да настъпи вечерта, началото на съботата*.+
55 И жените, които бяха дошли с него от Галилея, също отидоха там и видяха гробницата+ и как беше положено тялото му,+
56 а после се върнаха, за да приготвят благоухания и ароматни масла.+ А в събота почиваха+ в съгласие със заповедта.
Бележки под линия
^ Виж Приложение № 13.
^ Или: „Лобно“.
^ Текстът в квадратните скоби не се намира във всички, а само в някои древни ръкописи.
^ Буквално: „Христос“.
^ Буквално: „когато дойдеш в царството си“.
^ В оригиналния гръцки текст не са използвани пунктуационни знаци. В този превод запетаята е поставена след думата „днес“, защото това разбиране е подкрепено от други библейски стихове, като например Йоа 20:17; Де 1:1–3, 9; 10:40; 1Ко 15:20; Кол 1:18.
^ Около 12 ч. на обяд според нашето измерване на времето. Юдеите започвали да броят часовете от изгрева на слънцето.
^ Около 15 ч.
^ Или: „жизнената си сила“.
^ Или: „Синедриона“.
