ДОРИН * била шокирана, когато на съпруга ѝ Уесли, който бил едва 54–годишен, му открили силно агресивен мозъчен тумор. Лекарите му дали само няколко месеца живот. Дорин си спомня: „Не можех да повярвам. Седмици наред бях като вцепенена. Сякаш това се случваше на някой друг, а не на нас. Не бях подготвена.“

За съжаление, реакцията на Дорин не е нещо необичайно. Всеки може да бъде засегнат от смъртоносна болест. Похвално е, че мнозина с готовност поемат задачата да се грижат за своя болен близък. Това обаче е изключително трудно. Какво може да направи семейството, за да осигури утеха и подкрепа? Как болногледачите могат да се справят с различните чувства, които вероятно ще изпитат? Какво може да се очаква през последния етап от живота на болния? Нека първо обсъдим защо грижите за безнадеждно болен са огромно предизвикателство.

Преди около век дори в по–развитите страни средната продължителност на живота е била много по–малка. Хората са умирали бързо от инфекции или при злополуки. Повечето болни не са имали достъп до болници, затова семейството им се е грижило за тях и те са умирали в дома си.

Днес напредъкът в медицината дава възможност на лекарите да се борят със заболяванията, за да удължат човешкия живот. За разлика от преди, в наши дни човек може да  живее с болестта си с години. Удължаването на живота обаче не означава непременно, че той се е излекувал. Болните често имат големи ограничения, поради които им е трудно да се справят сами. Необходимо е да се полагат все повече грижи за такива хора.

В резултат на това мнозина умират в болницата, а не в дома си. Повечето хора днес не са наясно как настъпва смъртта и едва малцина са виждали някой да умира. Поради страха от неизвестното някои може да се въздържат да се грижат за болен член на семейството си. Какво може да помогне?

Както се вижда от случилото се с Дорин, когато някой страда от неизлечима болест, близките му са съкрушени. Въпреки голямото безпокойство, страха и скръбта какво може да ти помогне да се подготвиш за онова, което предстои? Един верен на Бога служител отправил молитва към него: „Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце!“ (Псалм 90:12) Моли се усърдно на Йехова Бог да ти покаже как мъдро „да броиш дните си“, така че да използваш оставащото време със своя близък по най–добрия начин.

Нужно е внимателно да планираш някои неща. Ако болният може и иска да говори, ще е разумно да го попиташ кой да взема решения вместо него, когато той не е в състояние. Като разговаряте открито за това дали той иска хоспитализация, определено лечение, или животът му да бъде поддържан изкуствено, може да избегнете недоразуменията или чувството за вина, ако се наложи да вземате решения от негово име. Предварителното и открито обсъждане на подобни въпроси в семейството ще позволи да се съсредоточите върху грижите за него по време на болестта. Библията казва: „Където няма доверен разговор, плановете се осуетяват.“ (Притчи 15:22, бел. под линия)

Обикновено най–важното е да се утеши болният. Той трябва да знае, че е обичан и че не е сам. Как това може да бъде постигнато? Като му се чете или му се пеят песни, които му харесват и го укрепват. Много от страдащите се чувстват по–добре, когато някой от семейството държи ръката им и им говори нежно.

Често е добре да му казваш кой го посещава. В едно сведение се казва: „Твърди се, че слухът е последното от петте сетива, които се  губят. Дори да изглежда заспал, болният вероятно все още чува добре, така че не казвай нищо, което не би казал, докато той е буден.“

По възможност се молете заедно. Библията споменава един случай, при който апостол Павел и спътниците му били подложени на изключително голям натиск и не били сигурни дори за живота си. От каква помощ се нуждаели? Павел помолил приятелите си: „Вие също можете да помогнете за това със своите усърдни молитви за нас.“ (2 Коринтяни 1:8–11) Искрената молитва при стрес и сериозна болест е безценна.

Дори самата мисъл да загубим свой близък, може да е много тежка. Несъмнено смъртта не е нещо естествено. Не сме създадени да приемаме смъртта като част от живота. (Римляни 5:12) В Библията тя е наречена „враг“. (1 Коринтяни 15:26) Така че е нормално да не искаш да мислиш за смъртта на своя близък.

Все пак, ако семейството знае какво да очаква, няма да се притеснява толкова и ще се опита да помогне, доколкото е възможно. Някои от нещата, които може да станат, са посочени в блока „ Последните седмици“. Разбира се, не всичко описано се проявява при всеки болен, нито непременно се случва в същата последователност. Но при повечето се наблюдават поне някои от тези промени.

След смъртта на болния може да е разумно семейството да се свърже с приятел, който е готов да помогне. Те имат нужда да чуят, че близкият им вече не страда. Нашият Създател любещо ни уверява, че „мъртвите не съзнават нищо“. (Еклисиаст 9:5)

Упованието в Бога е много важно — не само по време на болестта на твоя близък, но и когато трябва да се справяш със скръбта, причинена от загубата му. Бог може да ти помогне чрез думите и действията на другите. Дорин казва: „Научих се да не отказвам, когато ми предлагат помощ. Всъщност помощта, която получихме, беше повече от необходимото. За нас със съпруга ми беше ясно, че по този начин Йехова сякаш ни казваше: ‘Аз съм до вас, за да ви помагам.’ Никога няма да го забравя.“

Да, Йехова Бог осигурява най–добрите грижи. Като наш Създател, той разбира болката и скръбта ни. Бог може и иска да ни осигури нужната помощ и насърчение, за да се справим. Освен това той е обещал, че скоро ще премахне смъртта завинаги и ще възкреси милиардите хора, които са в паметта му. (Йоан 5:28, 29; Откровение 21:3, 4) Тогава всички ще можем да кажем като апостол Павел: „О, смърт, къде е победата ти? О, смърт, къде е жилото ти?“ (1 Коринтяни 15:55)