ХРИСТИЯНИТЕ през първи век положили големи усилия да стигнат до колкото се може повече хора с „добрата новина за царството“. (Мат. 24:14) Някои дори пътували до чужди страни. Например апостол Павел стигнал до района на днешна Турция и дал пълно свидетелство по време на мисионерските си пътувания. * Около 2000 години по–късно, през 2014 г., в Турция се проведе специална проповедна кампания. Защо беше организирана? Кой участва в нея?

В Турция има повече от 2800 вестители, но населението на страната е 79 милиона. Това означава, че на всеки вестител се падат близо 28 000 души. Така че вестителите са разговаряли само с малка част от местните жители. Целта на специалната проповедна кампания беше за кратко време да се стигне до колкото е възможно повече хора. Около 550 турскоговорящи братя и сестри от други страни пътуваха до Турция и проповядваха заедно с местните вестители по време на кампанията. Какво беше постигнато?

Беше дадено пълно свидетелство. Един сбор в Истанбул писа: „Като ни срещаха, хората питаха ‘Да няма специален конгрес? Виждаме Свидетели на Йехова навсякъде!’.“ Друг сбор в Измир писа: „Един мъж, работещ на паркинг за таксита, попита местен старейшина ‘Какво става? Да не сте увеличили дейността си?’.“ Хората определено забелязаха кампанията.

Участниците от чужбина много харесаха проповедната служба. Стефан от Дания казва: „Всеки ден проповядвах на хора, които не са чували никога за Йехова. Усещах, че наистина известявам името му.“ Жан–Давид от Франция писа: „Проповядвахме на една улица часове наред. Беше чудесно! Повечето хора не бяха чували за Свидетелите на Йехова. Почти на всяка врата успявахме да започнем разговор, да покажем някой от видеоклиповете и да оставим литература на домакина.“

Всички 550 участници разпространиха около 60 000 издания само за две седмици! Наистина беше дадено пълно свидетелство.

 Пламенността в службата нарасна. Специалната кампания много насърчи местните Свидетели. Мнозина от тях започнаха да мислят за целодневна служба. Всъщност броят на редовните пионери в Турция се увеличи с 24 процента през 12–те месеца след кампанията.

Участниците от чужбина споделиха как кампанията е повлияла на службата им, след като са се прибрали у дома. Една сестра от Германия на име Ширин писа: „Братята в Турция свидетелстват неофициално с голяма лекота. А аз съм много стеснителна в това отношение. Но благодарение на специалната кампания, на примера на местните братя и на много молитви правя неща, които преди не можех. Дори проповядвам и разпространявам трактати в метрото. Вече не съм толкова стеснителна.“

Йоханес от Германия разказва: „Извлякох си някои поуки за службата. Братята в Турция имат силно желание да споделят истината с колкото е възможно повече хора. Те свидетелстват при всяка възможност. Реших да правя същото, щом се върна в Германия. Сега проповядвам на повече хора от преди.“

Зейнеп от Франция споделя: „Тази кампания много повлия на службата ми. Помогна ми да съм по–смела и повече да се уповавам на Йехова.“

Вестителите се сближиха. Любовта и единството сред братята от различни страни остави траен спомен. Жан–Давид, споменат по–рано, казва: „Опитахме гостоприемството на братята.“ Той добавя: „Те ни приеха като свои приятели и част от семейството си. Отвориха домовете си за нас. Знаех, че сме международно братство, чел съм го много пъти в изданията ни, но този път го изпитах лично. Почувствах се още по–горд, че съм част от народа на Йехова, и му благодаря за чудесната привилегия.“

Клер от Франция обяснява: „Независимо дали сме от Дания, Франция, Германия или Турция,  всички бяхме едно семейство. Сякаш Бог беше изтрил границите с голяма гумичка.“

Стефани от Франция казва: „От специалната кампания научихме, че онова, което ни обединява, е любовта ни към Йехова, а не културата или езикът.“

Много от чуждестранните участници в кампанията започнаха да обмислят дали не могат да се преместят в Турция, за да помагат с огромната работа в района. Мнозина дори вече са го направили. Жертвоготовният дух на тези братя е много ценен.

Например в една малка отдалечена група с 25 вестители в продължение на много години имало само един старейшина. Представете си радостта на братята и сестрите в групата, когато през 2015 г. дошли шестима вестители от Германия и Нидерландия, за да им помагат.

Какво казват онези, които от известно време помагат в проповедния район в Турция, за живота си там? Те несъмнено се сблъскват с някои трудности, но животът им е много удовлетворяващ. Ето някои изказвания на такива братя и сестри:

Федерико, семеен брат на 41 години, който се преместил от Испания, казва: „Да нямам много материални неща, към които да съм привързан, ми помага да се чувствам свободен и да се съсредоточавам върху най–важното.“ Дали той препоръчва този вид служба? Неговият отговор е: „Да, определено! Когато се преместиш в друга страна, за да помагаш на хората да научат за Йехова, всъщност се оставяш в неговите ръце и усещаш, че той се грижи още повече за тебе.“

Руди, женен брат на 57 години, който е от Нидерландия, посочва: „Изпитваме неописуемо удовлетворение да служим в челните редици, така да се каже, и да разговаряме с толкова много хора,  които чуват истината за първи път. За нас е голяма радост да виждаме щастието на хората, които приемат истината.“

Саша, женен брат на 42 години от Германия споделя: „Всеки път, когато съм на служба, срещам хора, които не са чували за истината. Много е удовлетворяващо да им помагам да опознаят Йехова.“

Ацуко, омъжена сестра на 36 години, която се преместила от Япония, казва: „Преди много исках Армагедон да дойде възможно най–бързо. Но след като се преместих в Турция, започнах да благодаря на Йехова за търпението му. Колкото по–ясно виждам как Йехова насочва нещата, толкова повече искам да се приближавам до него.“

Алиса, сестра на 31 години от Русия, споделя: „Да служа на Йехова по този начин, ми помогна да опитам добротата му.“ (Пс. 34:8) Тя добавя: „Йехова е не просто мой Баща, но и мой близък Приятел, когото опознавам по–добре при различните обстоятелства. Животът ми е изпълнен с хубави моменти, вълнуващи преживявания и богати благословии!“

Чрез специалната проповедна кампания в Турция добрата новина достигна до много хора. Но голяма част от района там все още е необработена. Всеки ден онези, които са се преместили да проповядват в Турция, срещат хора, които никога не са чували за Йехова. Би ли искал да служиш на такова място? Ако имаш желание за това, се вслушай в следната подкана: „Вдигнете очите си и вижте нивите, узрели за жетва.“ (Йоан 4:35) Можеш ли да помагаш в част на света, където нивите са „узрели за жетва“? Ако е така, започни да действаш за осъществяването на тази цел още сега. Едно е сигурно — ако увеличиш участието си в известяването на добрата новина „до най–отдалечените краища на земята“, ще получиш несравними благословии! (Деян. 1:8)