1. Защо жителите на Сило плачат и скърбят?

САМУИЛ е потресен от трагедията, сполетяла Сило. Градът е потънал в сълзи. От много къщи се чуват риданията на жени и деца, които са получили вестта, че техните бащи, съпрузи, синове и братя няма да се върнат у дома. Израил е загубил 30 000 воини в ужасно поражение от филистимците малко след като в друга битка са загинали 4000 души. (1 Царе 4:1, 2, 10)

2, 3. Каква поредица от нещастия донесла позор на Сило?

² Това обаче било само едно от нещастията, които сполетели града. Злите синове на първосвещеника Илий, Офни и Финеес, изнесли от Сило свещения ковчег на договора. Този ценен сандък, който обикновено стоял в Най–святото отделение на шатъра, символизирал Божието присъствие. Израилтяните го занесли на бойното поле, мислейки си, че ще им послужи като талисман и ще им донесе победа. Но филистимците го взели в плен и убили Офни и Финеес. (1 Царе 4:3–11)

³ Ковчегът на договора бил пазен в светия шатър в Сило в продължение на векове, а сега попаднал в ръцете на врага. Щом научил за това, 98–годишният Илий паднал назад от стола си и умрял. Неговата снаха, която овдовяла в този ден, умряла, докато раждала сина си. Преди да издъхне, тя казала: „Славата на Израил отиде в изгнание.“ Да, градът никога нямало да бъде същият! (1 Царе 4:12–22)

4. Какво ще обсъдим в тази глава?

⁴ Как щял да се справи Самуил с тези големи разочарования? Дали щял да има достатъчно силна вяра, за да помага на народ, който бил изгубил благоволението и защитата на Йехова? Всеки от нас понякога се сблъсква с трудности и разочарования, които поставят вярата му на изпитание. Затова нека видим какво още можем да научим от Самуил.

5, 6. Върху какво се съсредоточава Библията след пленяването на ковчега, и какво правел Самуил 20 години?

⁵ В този момент библейското повествование се отклонява от Самуил и се съсредоточава върху свещения ковчег. Разбираме, че филистимците понесли страдания, като взели ковчега, и че били принудени да го върнат. Когато Библията отново споменава Самуил, са изминали 20 години. (1 Царе 7:2) Какво правел той през това време? Не е нужно да гадаем.

⁶ Знаем, че още преди този период ‘Самуил предавал словото на Бога на целия Израил’. (1 Царе 4:1) Библията ни казва, че след като периодът завършил, той си създал обичай всяка година да посещава три града в Израил, за да разрешава спорове и проблеми. Накрая се връщал в родния си град Рама. (1 Царе 7:15–17) Следователно Самуил винаги бил зает и през тези 20 години също имал много работа.

7, 8. (а) Какво послание предал Самуил на народа след две десетилетия усърдна работа? (б) Как реагирали израилтяните на неговото уверение?

⁷ Поквареността на синовете на Илий била подкопала вярата на народа. В резултат на това изглежда мнозина започнали да се покланят на идоли. След две десетилетия усърдна работа обаче Самуил предал на израилтяните следното послание: „Ако се връщате към Йехова с цялото си сърце, махнете чуждите богове и изображенията на Астарта, които са сред вас, насочете непоколебимо сърцата си към Йехова, служете само на него и той ще ви избави от ръцете на филистимците!“ (1 Царе 7:3)

⁸ Филистимците много утежнявали живота на израилтяните. След като разгромили израилската войска, те смятали, че могат да потискат Божия народ безнаказано. Но Самуил уверил хората, че положението може да се промени, ако се върнат при Йехова. Били ли готови на това? За радост на пророка те махнали идолите си и започнали да служат само на Йехова. Самуил свикал народа в град Масфа, разположен в планинската област на север от Йерусалим. Хората се събрали, постили и се разкаяли за идолопоклонството си. (Прочети 1 Царе 7:4–6.)

9. Каква възможност видели филистимците, и как Божият народ реагирал на опасността?

⁹ Филистимците обаче научили за това голямо събиране и  решили да се възползват от ситуацията. Те изпратили войската си в Масфа да унищожи служителите на Йехова. Щом чули за наближаващата опасност, израилтяните се уплашили и поискали Самуил да се помоли за тях. Той изпълнил молбата им, като принесъл и жертва. В същото време филистимската войска дошла. Тогава Йехова отговорил на молитвата на Самуил и изразил негодуванието си, като ‘загърмял срещу филистимците със силни гръмотевици’. (1 Царе 7:7–10)

10, 11. (а) Защо в гръмотевиците, които Йехова пратил против филистимската войска, трябва да е имало нещо необичайно? (б) Какво станало след битката при Масфа?

¹⁰ Но дали филистимците били като малки деца, които се скриват зад майка си, когато чуят гръмотевица? Не, те били силни, закалени в битки воини. Следователно това, което чули, трябва да е било нещо напълно непознато за тях. Дали силата на гръмотевиците била голяма? От ясно небе ли се появили? Или отеквали мощно в близките хълмове? Каквото и да се случило, филистимците се изплашили до смърт. Те изпаднали в смут и от нападатели бързо се превърнали в мишена. Израилтяните излезли от Масфа, победили ги и ги преследвали с километри до областта на югозапад от Йерусалим. (1 Царе 7:11)

¹¹ Тази битка била повратен момент за Божия народ. Филистимците продължили да отстъпват през цялото време, докато Самуил бил съдия, и израилтяните си върнали един след друг градовете, които им били отнети. (1 Царе 7:13, 14)

12. В какъв смисъл Самуил „утвърждавал праведност“, и кои качества му помогнали да прави това?

¹² Векове по–късно апостол Павел споменал Самуил сред верните съдии и пророци, които „утвърждавали праведност“. (Евр. 11:32, 33) Самуил несъмнено помогнал на израилтяните да започнат да вършат онова, което е правилно в Божиите очи. Усилията му дали резултат, тъй като търпеливо чакал Йехова и вярно изпълнявал службата си въпреки разочарованията. Освен това проявявал признателност. След победата при Масфа той издигнал паметник, който да напомня на израилтяните как Йехова им бил помогнал. (1 Царе 7:12)

13. (а) От какви качества се нуждаем, за да подражаваме на Самуил? (б) Кога според тебе е подходящо човек да развива такива качества?

¹³ Ти искаш ли да „утвърждаваш праведност“? Можеш да  научиш много от примера на Самуил. Подобно на него всеки от нас трябва да проявява търпение, смирение и признателност. (Прочети 1 Петър 5:6.) За Самуил било от голяма полза, че развивал и проявявал тези качества, докато бил сравнително млад, защото по–късно през живота си се сблъскал с още по–големи разочарования.

14, 15. (а) Какво силно разочарование изпитал Самуил, когато остарял? (б) Дали допуснал същата грешка като Илий? Обясни.

¹⁴ Следващия път, когато четем за Самуил, той вече е остарял. Самуил имал двама синове, Йоил и Авия, на които възложил задачата да му помагат в съденето на народа. За съжаление обаче те не оправдали доверието му. За разлика от баща си, който бил честен и праведен, те използвали позицията си за своя изгода, като изопачавали правосъдието и приемали подкупи. (1 Царе 8:1–3)

¹⁵ Един ден старейшините на Израил дошли при възрастния пророк и му се оплакали: „Синовете ти не следват твоите пътища.“ (1 Царе 8:4, 5) Повествованието не ни казва дали Самуил знаел за това. Но за разлика от Илий той нямало в  какво да бъде упрекнат като баща. Йехова порицал и наказал Илий, защото не поправил синовете си за лошото им поведение и ги почитал повече, отколкото него. (1 Царе 2:27–29) Йехова никога не казал, че Самуил допуснал такава грешка.

16. Какви чувства измъчват родителите на бунтовните деца, и каква утеха и ръководство могат да намерят те в примера на Самуил?

¹⁶ Библията не казва какви били чувствата на Самуил, като научил за злите дела на синовете си, но сигурно изпитал срам, безпокойство и разочарование. Много родители могат да си представят как се е чувствал. В днешните тежки времена все повече деца се бунтуват срещу авторитета и възпитанието на родителите си. (Прочети 2 Тимотей 3:1–5.) Майките и бащите, които се сблъскват с такъв проблем, могат да намерят известна утеха и ръководство в примера на Самуил. Той не позволил неверността на синовете му да го отклони от службата му. Помни, че дори думите и поправянето да не дават резултат, родителският пример може да достигне сърцето. Освен това самите родители винаги могат да накарат своя Баща, Йехова Бог, да се гордее с тях, както направил Самуил.

17. Какво поискали израилските старейшини от Самуил, и как реагирал той?

¹⁷ Синовете на Самуил едва ли си представяли какви щели да са последствията от алчността и егоизма им. Старейшините на Израил казали на Самуил: „Постави цар над нас, който да ни съди, както е при всички други народи!“ Дали пророкът се почувствал отхвърлен поради това искане? Все пак той съдел израилтяните от името на Йехова в продължение на десетилетия. Но сега те искали да бъдат съдени не от обикновен пророк, а от цар. Околните народи имали царе и израилтяните искали да бъдат като тях. Как реагирал Самуил? Библията казва, че това било „нещо лошо“ в неговите очи. (1 Царе 8:5, 6)

18. Как Йехова утешил Самуил и в същото време показал колко сериозен бил грехът на Израил?

¹⁸ Обърни внимание какво отговорил Йехова, когато Самуил му представил въпроса в молитва: „Послушай думите на израилтяните относно всичко, което ти казаха, защото не отхвърлят тебе, а отхвърлят мене, понеже не искат аз да бъда цар над тях!“ Само колко утешителни били тези думи за Самуил и каква ужасна обида нанесли хората на Всемогъщия Бог! Йехова казал на своя пророк да предупреди израилтяните, че ще им струва скъпо да имат човешки цар. Но когато Самуил направил това, те продължили да настояват: „Не! Нека  да има цар над нас!“ Както винаги той послушал Бога и отишъл да помаже избрания от него цар. (1 Царе 8:7–19)

19, 20. (а) Как Самуил се подчинил на напътствието на Йехова да помаже Саул за цар на Израил? (б) Как продължил да помага на Божия народ?

¹⁹ С каква нагласа се подчинил Самуил на Бога? Дали го направил с нежелание и демонстрирал недоволство? Позволил ли сърцето му да бъде отровено от разочарование и огорчение? В подобна ситуация много хора биха реагирали по този начин, но не и Самуил. Той помазал Саул, признал, че е избраникът на Йехова, и го целунал, с което показал, че приветства новия цар и е готов да му се подчинява. После казал на хората: „Видяхте ли този, когото Йехова избра? Няма подобен на него сред целия народ.“ (1 Царе 10:1, 24)

²⁰ Самуил се съсредоточил не върху недостатъците, а върху добрите качества на избраника на Йехова. Самият той предпочитал да запази неопетнеността си пред Бога, вместо да спечели одобрението на непостоянните хора. (1 Царе 12:1–4) Пророкът вярно изпълнил задачата си, като предупредил израилтяните за духовните опасности и ги насърчил да останат лоялни на Йехова. Думите му достигнали сърцата им и те поискали от него да се помоли за тях. Отговорът на Самуил бил трогателен: „В никакъв случай не бих съгрешил против Йехова, като престана да се моля за вас, а ще ви уча на добрия и правилен път.“ (1 Царе 12:21–24)

21. Как може да ти помогне примерът на Самуил, ако се разочароваш, когато някой друг получи определена привилегия?

²¹ Дали някога си се разочаровал, когато някой друг е бил избран за определена позиция или привилегия? Примерът на Самуил ни напомня, че не бива да позволяваме завист или огорчение да пуснат корени в сърцето ни. (Прочети Притчи 14:30.) Бог има изобилие от удовлетворяваща и възнаграждаваща работа за всеки свой верен служител.

22. Защо първоначално Самуил с право се съсредоточил върху доброто в Саул?

²² Самуил с право се съсредоточил върху доброто в Саул. Той бил забележителен мъж — висок и красив, смел и находчив и поне в началото много скромен. (1 Царе 10:22, 23, 27)  Саул притежавал и един скъпоценен дар — свободна воля, или способността да взема решения и да направлява живота си. (Втор. 30:19) Но дали го използвал правилно?

23. Какво ценно качество загубил първо Саул, и как проявявал арогантност?

²³ За съжаление често под опияняващото въздействие на новопридобита власт човек губи първо скромността си. Не след дълго Саул започнал да става арогантен. Той съзнателно не се подчинявал на заповедите на Йехова, предавани му чрез Самуил. Веднъж загубил търпение и принесъл жертва, която Самуил трябвало да принесе. Пророкът го порицал строго и предсказал, че царската власт няма да остане в семейството му. Вместо да си вземе поука обаче, Саул продължил да проявява непослушание. (1 Царе 13:8, 9, 13, 14)

24. (а) Как Саул проявил непослушание към Йехова във войната срещу амаликитците? (б) Как реагирал на поправянето, и какво било решението на Йехова?

²⁴ Чрез Самуил Йехова казал на Саул да воюва срещу амаликитците. Освен това му наредил да убие техния зъл цар, Агаг. Но Саул пощадил Агаг, както и най–доброто от плячката, която трябвало да бъде унищожена. Когато Самуил дошъл при Саул да го поправи, реакцията му показала колко много се бил променил. Вместо смирено да приеме поправянето, той започнал да си търси извинения, да се оправдава, да отклонява въпроса и дори се опитал да прехвърли вината върху хората си. Саул твърдял, че част от плячката щяла да бъде принесена в жертва на Йехова. Тогава Самуил изрекъл известните думи: „Виж, послушанието е по–добро от жертвите.“ Пророкът смело порицал Саул и му известил решението на Йехова: царското управление щяло да бъде изтръгнато от него и дадено на по–добър човек. * (1 Царе 15:1–33)

25, 26. (а) Защо Самуил жалеел за Саул, и как Йехова любещо поправил пророка си? (б) Какъв урок научил Самуил, когато отишъл в дома на Йесей?

²⁵ Силно натъжен от грешките на царя, Самуил цяла нощ  се молил на Йехова за това. Той много жалеел за Саул. Самуил знаел колко добър и способен бил Саул, но сега надеждите, които възлагал на него, били разбити. Той вече не бил същият човек — загубил най–хубавите си качества и се обърнал против Йехова. Пророкът не пожелал повече да види Саул. Но след време Йехова любещо поправил мисленето му: „Докога ще жалееш за Саул? Аз го отхвърлих и той няма вече да управлява като цар над Израил. Напълни рога си с масло и тръгни на път! Ще те изпратя при Йесей от Витлеем, защото избрах за себе си цар измежду неговите синове.“ (1 Царе 15:34, 35; 16:1)

²⁶ Намерението на Йехова не зависи от лоялността на несъвършените хора. Ако някой се окаже неверен, Йехова ще намери друг, който да извърши волята Му. Възрастният Самуил престанал да скърби за Саул. По нареждане на Йехова отишъл в дома на Йесей във Витлеем и се срещнал с някои от синовете му, които били с впечатляваща външност. Но щом Самуил видял първия син, Йехова му напомнил да не гледа само физическите качества. (Прочети 1 Царе 16:7.) Накрая той се срещнал с най–малкия син, Давид, който бил избраникът на Йехова.

27. (а) Какво помогнало на Самуил да развива все по–силна вяра? (б) Как ти въздейства неговият пример?

²⁷ В последните години от живота си Самуил разбрал още по–ясно колко правилно било решението на Йехова да замени Саул с Давид. Саул започнал да изпитва убийствена завист и станал отстъпник. От друга страна, Давид проявявал хубави качества като смелост, праведност, вяра и лоялност. В края на дните му вярата на Самуил била по–силна от всякога. Той разбрал, че няма разочарование, което Йехова да не може да премахне или дори да превърне в благословия. Самуил умрял, оставяйки траен спомен за своя забележителен живот, продължил почти столетие. Нищо чудно, че целият Израил жалеел за този верен на Бога човек! Всеки служител на Йехова днес е добре да се запита: „Подражавам ли на вярата на Самуил?“