1–3. (а) Какво означава за Естир да се приближи до престола на съпруга си? (б) Как реагира царят на нейното посещение?

ЕСТИР бавно върви към престола на царя, сърцето ѝ бие лудо. В огромната тронна зала на двореца в Суза настъпва толкова дълбока тишина, че Естир чува собствените си стъпки и шумоленето на дрехите си. Тя не може да си позволи да се захласва по величествения царски двор, изящните колони и красиво резбования таван от кедрово дърво, донесено от далечен Ливан. Цялото ѝ внимание е съсредоточено върху седящия на престола, мъжът, в чиито ръце е животът ѝ.

² Той я наблюдава и насочва към нея златния си жезъл. Това е само един жест, който обаче спасява живота на Естир. С него царят извинява простъпката, която тя току–що е извършила — дошла е, без да е повикана. Когато се приближава до престола, Естир с признателност докосва горния край на жезъла. (Ест. 5:1, 2)

³ Всичко в цар Асуир свидетелства за огромното му богатство и власт. Смята се, че стойността на одеждите на персийските владетели от онова време днес се равнява на стотици милиони долари. Все пак Естир вижда топлина в очите на мъжа си — по свой начин той я обича. Царят казва: „Каква е молбата ти, царице Естир, и какво е желанието ти? Ако поискаш, дори и половината от царството ще ти бъде дадена!“ (Ест. 5:3)

4. Каква е задачата на Естир?

⁴ Естир вече е проявила забележителна вяра и смелост. Дошла е при царя, за да защити народа си от заговор за изтребването му. Досега е имала успех, но ѝ предстои още по–трудна задача. Тя трябва да убеди този горд владетел, че най–довереният му съветник е зъл човек, който го е подлъгал да осъди на смърт народа на Естир. Как ще успее да направи това, и какво можем да научим от нейната вяра?

5, 6. (а) Как Естир приложила принципа от Еклисиаст 3:1, 7? (б) Защо начинът, по който подходила към съпруга си, бил мъдър?

⁵ Трябвало ли Естир да каже на царя за проблема пред всички присъстващи? Ако постъпела така, може би щяла да го унижи и да даде на съветника му Аман време да оспори обвиненията ѝ. Тогава какво направила? Векове по–рано мъдрият цар Соломон бил написал под вдъхновение от Бога: „За всяко нещо си има време, ... време за мълчание и време за говорене.“ (Екл. 3:1, 7) Верният Мардохей сигурно учел младата жена на такива принципи, докато се грижел за нея. Естир определено разбирала колко е важно внимателно да избере „време за говорене“.

⁶ Тя казала: „Ако това е волята на царя, нека той дойде днес заедно с Аман на угощението, което съм приготвила за царя.“ (Ест. 5:4) Царят се съгласил и заповядал да извикат Аман. Виждаш ли мъдростта в думите на Естир? Тя зачела достойнството  на съпруга си и се погрижила да създаде по–подходяща обстановка, за да разкрие притесненията си. (Прочети Притчи 10:19.)

7, 8. Как минало първото угощение на Естир, но защо тя отложила разговора си с царя?

⁷ Без съмнение Естир се подготвила добре, като се постарала на угощението да има всичко, което мъжът ѝ харесва. Било поднесено хубаво вино за добро настроение. (Пс. 104:15) Асуир бил доволен и отново попитал Естир каква е молбата ѝ. Сега ли било „времето за говорене“?

⁸ Тя не мислела така. Затова поканила царя и Аман на още едно угощение на другия ден. (Ест. 5:7, 8) Защо отлагала? Помни, че над народа ѝ била надвиснала смъртна заплаха заради указа на царя. При такъв голям залог Естир трябвало да бъде сигурна, че е избрала правилния момент. Ето защо изчакала. Още веднъж имала възможност да покаже на мъжа си колко го уважава.

9. Каква е стойността на търпението, и как можем да подражаваме на примера на Естир в това отношение?

 ⁹ Търпението е рядко срещано, ценно качество. Въпреки че била притеснена и искала да каже какво ѝ тежи, Естир търпеливо изчакала подходящия момент. Примерът ѝ е много поучителен за нас, защото всички понякога виждаме нередности, които трябва да бъдат поправени. Ако искаме да убедим някого, който има власт, да обърне внимание на даден проблем, можем да подражаваме на Естир и да бъдем търпеливи. В Притчи 25:15 се казва: „С търпение можеш да убедиш дори управител и мек език троши кости.“ Ако като нея изчакаме търпеливо подходящия момент и говорим меко, можем да убедим дори най–непреклонния човек. Благословил ли Йехова търпението и мъдростта на Естир?

10, 11. Защо настроението на Аман се променило, след като си тръгнал от угощението, и какво го посъветвали жена му и приятелите му?

¹⁰ Търпението на Естир довело до редица забележителни събития. Аман си тръгнал от първото угощение „радостен и с весело сърце“ заради честта, която му оказали царят и царицата. Но когато минавал през портата на двореца, видял Мардохей, юдея, който продължавал да не му отдава почит. Както видяхме в предишната глава, Мардохей не правел това от неуважение, а по–скоро заради съвестта си и отношенията си с Йехова Бог. Аман обаче ‘веднага се изпълнил с гняв’. (Ест. 5:9)

¹¹ Когато казал на жена си и приятелите си за тази обида, те го посъветвали да издигне стълб, висок около 22 метра, и да поиска от царя разрешение да провеси на него Мардохей. Аман харесал идеята им и веднага се заел да я осъществи. (Ест. 5:12–14)

12. Защо царят поискал да му четат от летописите, и какво научил в резултат на това?

¹² Междувременно ‘царят не можел да заспи’, както ни казва Библията, затова наредил да му четат от летописите. Така стигнали до сведението за заговора за убийство срещу него. Той си спомнил за случая — заговорниците били хванати и екзекутирани. Но какво било станало с Мардохей, човека, който разкрил заговора? Изведнъж царят се заинтересувал от него и попитал как е бил възнаграден. Отговорили му, че нищо не е било направено за него. (Прочети Естир 6:1–3.)

13, 14. (а) Какъв неблагоприятен обрат настъпил за Аман? (б) Какво му казали жена му и приятелите му?

¹³ Развълнуван, царят поискал да поправи този пропуск и попитал кой от придворните служители е на разположение, за да му помогне. От всички тях точно Аман бил в царския двор. Явно бил дошъл рано, нетърпелив да вземе разрешение да убие Мардохей. Но преди Аман да успее да каже молбата си, царят го попитал как е най–добре да се окаже чест на човека, който е спечелил царското благоволение. Аман си помислил, че Асуир има предвид него. Затова измислил щедра награда: да облекат човека в царските дрехи, да го качат на царския кон и един от знатните служители да го води из Суза, като го възхвалява на висок глас. Представи си изражението на лицето на Аман, когато разбрал, че става дума за Мардохей! А на кого било възложено да върви пред него и да го хвали? На Аман! (Ест. 6:4–10)

 ¹⁴ Той с неохота изпълнил противната задача, след което бързо се прибрал вкъщи наскърбен. Жена му и приятелите му казали, че това развитие на нещата не предвещава нищо добро и че борбата му с юдея Мардохей е обречена на провал. (Ест. 6:12, 13)

15. (а) До какъв добър резултат довело търпението на Естир? (б) Защо е мъдро да „чакаме търпеливо“?

¹⁵ Колко хубаво, че Естир била търпелива! Докато чакала още един ден, за да представи молбата си на царя, Аман съдействал за собствения си провал. А възможно ли е Йехова да е причинил безсънието на царя? (Пр. 21:1) Нищо чудно, че Божието Слово ни насърчава да „чакаме търпеливо“! (Прочети Михей 7:7.) Като разчитаме на Бога, ще видим, че неговото решение на проблемите далеч превъзхожда всяко решение, за което ние бихме се сетили.

16, 17. (а) Кога дошъл моментът Естир да говори? (б) С какво тя се различавала от Астин?

¹⁶ Естир не можела повече да изпитва търпението на царя. На второто угощение трябвало да му каже всичко. Но как? Царят сам ѝ дал възможност, като отново я попитал каква е молбата ѝ. (Ест. 7:2) Настъпил моментът тя да говори.

¹⁷ Навярно Естир се помолила наум на своя Бог, преди да каже следните думи: „Царю, ако съм придобила благоволение в твоите очи и ако това е волята на царя, нека сега, когато изричам желанието си и отправям молбата си, ми бъде подарен моят живот и животът на народа ми.“ (Ест. 7:3) Забележи, че  тя уверила царя, че уважава волята му. Колко различна била Естир от Астин, предишната царица, която умишлено унижила съпруга си! (Ест. 1:10–12) Освен това Естир не критикувала царя, че лекомислено се е доверил на Аман. Тя просто го помолила да защити живота ѝ.

18. Как Естир обяснила проблема на царя?

¹⁸ Царят несъмнено бил смутен и учуден от тази молба. Та кой би се осмелил да изложи на опасност царицата? Естир продължила: „Аз и народът ми бяхме продадени, за да бъдем унищожени, убити и премахнати. Ако бяхме продадени като роби и робини, щях да си замълча. Това бедствие обаче не бива да се допуска, понеже и царят ще понесе загуба!“ (Ест. 7:4) Обърни внимание, че Естир открито представила проблема, но все пак добавила, че щяла да си замълчи, ако ставало дума само за робство. Този геноцид обаче щял да струва прекалено скъпо на царя и затова тя трябвало да му каже.

19. Какво научаваме от Естир за умението да убеждаваме?

¹⁹ От примера на Естир научаваме много за умението да убеждаваме. Ако някога трябва да разкрием сериозен проблем на свой близък или дори на някого, който има власт, от голяма помощ ще ни бъдат търпението, уважението и откровеността. (Пр. 16:21, 23)

20, 21. (а) Как Естир изобличила Аман, и как реагирал царят? (б) Какво направил Аман?

²⁰ Асуир поискал да разбере: „Кой е този, който е дръзнал да направи това, и къде е той?“ Представи си как Естир посочва с пръст и казва: „Този враг и неприятел е злият Аман!“  Атмосферата се нажежила. Аман се изпълнил с ужас. Царят пламнал от ярост, осъзнавайки, че довереният му съветник го е подлъгал да подпише заповед, която ще погуби обичната му жена! Той се втурнал навън в градината, за да си възвърне самообладанието. (Ест. 7:5–7)

²¹ Разобличен, страхливият интригант Аман се хвърлил в краката на царицата да моли за милост. Когато влязъл отново в стаята и го видял върху дивана, на който била Естир, царят гневно го обвинил, че се опитва да я изнасили в собствения му дом. Това означавало смърт за Аман. Той бил отведен с покрито лице. Тогава един от придворните казал на царя за огромния стълб, който Аман бил издигнал за Мардохей. Асуир веднага заповядал самият Аман да бъде провесен на него. (Ест. 7:8–10)

22. Как примерът на Естир ни учи да не се отчайваме и да не губим вяра?

²² В днешния несправедлив свят е лесно да си помислим, че справедливостта никога няма да възтържествува. Случвало ли ти се е да мислиш така? Естир не се отчайвала и не губела вяра. В подходящия момент тя се застъпила смело за истината и се уповавала на Йехова да направи каквото е необходимо. Нека и ние постъпваме така! Йехова не се е променил. Той все още може да улови злите и коварните в собствените им капани, както направил с Аман. (Прочети Псалм 7:11–16.)

23. (а) Как царят възнаградил Мардохей и Естир? (б) Как се изпълнило пророчеството за Вениамин, което Яков изрекъл на смъртното си легло? (Виж блока „ Изпълнено пророчество“.)

²³ Най–после царят разбрал кой е Мардохей — не само лоялният служител, който му спасил живота, но и човекът, който бил отгледал Естир. Асуир го поставил на позицията на Аман като главен съветник. Дома на Аман — заедно с огромното му богатство — царят дал на Естир, която го поверила на Мардохей. (Ест. 8:1, 2)

24, 25. (а) Защо Естир не се успокоила след разкриването на заговора на Аман? (б) Как рискувала повторно живота си?

 ²⁴ Щяла ли сега Естир да се успокои, след като с Мардохей били в безопасност? Само ако била егоистка. В този момент заповедта на царя за избиването на юдеите пътувала до всички краища на империята. Аман бил хвърлял жребий, или „пур“ — явно става дума за форма на спиритизъм, — за да определи подходящото време, когато да осъществи злия си замисъл. (Ест. 9:24–26) Макар че бил след няколко месеца, денят наближавал. Можело ли все още бедствието да бъде предотвратено?

²⁵ Естир отново себеотрицателно рискувала живота си, като още веднъж се явила пред царя без официална покана. Този път тя плачела за своя народ и молела съпруга си да отмени страшния указ. Но законите, приети от името на персийския владетел, не можело да бъдат отменяни. (Дан. 6:12, 15) Затова царят дал власт на Естир и Мардохей да издадат нов закон. Било изпратено второ писмо, което давало на юдеите правото да се защитят. Вестоносците отнесли тази добра новина във всяко кътче на империята. Юдеите се изпълнили с надежда. (Ест. 8:3–16) Навярно си представяме как те се въоръжавали и се подготвяли за битка, което без новия указ нямало да  могат да направят. По–важното е обаче дали „Йехова, Богът на небесните войнства“, щял да бъде с тях? (1 Царе 17:45)

26, 27. (а) Каква победа дал Йехова на народа си? (б) Какво пророчество било изпълнено с убиването на синовете на Аман?

²⁶ Когато настъпил избраният ден, Божият народ бил готов. Сега дори много персийски служители били на негова страна, понеже новината за новия царски съветник, юдея Мардохей, се разнесла надлъж и нашир. Йехова дал на юдеите голяма победа. Той се погрижил враговете им да претърпят пълно поражение и вече да не могат да им навредят. * (Ест. 9:1–6)

²⁷ Десетте синове на Аман също били убити. Ако останели живи, Мардохей нямало да може да управлява спокойно дома на този зъл човек. (Ест. 9:7–10) Така било изпълнено библейско пророчество, тъй като по–рано Бог бил предсказал пълното унищожение на амаликитците, които били отявлени врагове на народа му. (Втор. 25:17–19) Много е вероятно синовете на Аман да са били последните от този осъден от Йехова народ.

28, 29. (а) Защо волята на Йехова била Естир и народът ѝ да участват във война? (б) Защо примерът на Естир е благословия за нас днес?

²⁸ Младата Естир трябвало да носи на плещите си тежки отговорности, свързани например с царски укази за война и екзекуция. Сигурно не ѝ било лесно. Но волята на Йехова била народът му да бъде спасен. Именно от този народ трябвало да произлезе обещаният Месия, единствената надежда за човечеството. (Бит. 22:18) Божиите служители днес се радват, че когато Месията Исус дошъл на земята, забранил на последователите си да участват в буквални войни. (Мат. 26:52)

²⁹ Християните водят обаче духовна война. Сатана е по–решен от всякога да унищожи вярата ни в Йехова Бог. (Прочети 2 Коринтяни 10:3, 4.) Каква благословия е да имаме примера на Естир! Подобно на нея нека проявяваме вяра, като мъдро и търпеливо си служим с умението да убеждаваме и като смело и себеотрицателно се застъпваме за Божия народ.