СЛЕПОТАТА и другите сериозни увреждания на зрението може да са причинени от много неща, включително от травма или заболяване. Те могат да засегнат очите, зрителните нерви или мозъка. Хората, които частично или напълно загубват зрението си, често отказват да приемат състоянието си и са обзети от тъга и страх. Мнозина обаче се научават да се справят добре с положението си и водят удовлетворяващ живот.

Очите обикновено са главното средство, чрез което получаваме информация за света около нас. Затова, когато някой загуби зрението си, той започва да разчита повече на другите си сетива — слух, обоняние, осезание и вкус.

Според списание „Сайънтифик Америкън“ проучванията на невропластичността на мозъка сочат, че той има способността „да се изменя в зависимост от преживяванията“. В статията се добавя: „Има много доказателства, които показват, че ако мозъкът не получава информация от дадено сетиво, той може да се пренастрои така, че да подкрепя и засилва другите сетива.“ Обърни внимание на следните примери:

Слух: Различните звуци като гласове и стъпки могат да рисуват картини в ума на незрящите. Сляп мъж на име Фернандо казва: „Научих се да запомням и разпознавам хората по гласа или дори по походката им.“ Хуан, който също е сляп, споделя: „За слепите гласът на човека представя неговата личност.“ Подобно на всички нас слепите обръщат внимание и на тона на гласа, който предава различни емоции.

Звуците могат да помогнат на сляп човек с развит слух да научи много за околната среда — накъде се движат колите, колко голяма е дадена стая и къде се намират определени препятствия.

Обоняние: То също може да носи много информация и то не само относно източника на миризмата. Например,  когато незрящият минава по определен маршрут, неговото обоняние може да му помогне да състави в ума си карта, която да включва кафенета, ресторанти, пазари и т.н. Разбира се, познатите звуци и подробностите, научени чрез допир, допълват картата.

Осезание: „Пръстите са моите очи“, казва Франсиско. Обхватът на тези „очи“ може да бъде разширен посредством бастун. Манасес, който е сляп по рождение, се научил да използва бастун в детството си. Той обяснява: „Знам точно къде се намирам благодарение на другите си сетива, паметта си и маркировката по тротоара, която усещам с помощта на бастуна си.“

Също така осезанието помага на много слепи да четат литература с брайлова азбука. Всъщност в днешно време не е необичайно един незрящ да има достъп до различни средства, с които да обогатява познанията си и духовността си. Освен брайлови издания тези средства включват аудиозаписи и компютърни технологии. С тяхна помощ слепите могат да четат Библията и множество помагала за изучаването ѝ. *

 Тези духовни уредби са били източник на огромна утеха за Паки и съпруга ѝ, споменати в началото. Те също така са получили подкрепа от голямо духовно семейство, местния християнски сбор на Свидетелите на Йехова. Паки казва: „Сега можем да водим пълноценен и относително самостоятелен живот.“

Наистина, слепотата има своите предизвикателства. Но колко силно свидетелство дават слепите за човешката приспособимост и гъвкавост, когато се изправят пред тези предизвикателства и продължават да се радват на живота!